When the eagle cries

A joke, destiny or … ?

Искам там!

At the end of 2011

Ей ме на, отново. Бях прекъснал 2 години да пиша по разните му блогове, зарязах си домейна да изтече (скоро ще си взема друг). Сигурно ми беше писнало от толкова безсмислено писане, знам ли и аз, може би и някакво отегчение ме бе налегнало.

Но пък от няколко дена насам се присещам, че някак си ми липсва. Да записвам някъде разни неща – дребни, мисли, etc.

Та така. Наново.

Изтрих всички постове и започнах from scratch. Точно навреме – краят на една година и началото на друга. Е к’во пък. Голям праз.

Писна ми бе, ей. По цял ден да слушам лигави Коледни песнички. Я се стегнете, бе, 1-2 – ок, ядва се, ама то постоянно. Чак ми се повръща вече. Да живеят Napalm Death и  Borgir.

Какво стана през изминалата година…ами в общи линии – простотии.

1) Убедих се колко мазен, темерут, нагъл може да бъде БЪЛГАРСКИЯТ ШЕФ / РАБОТОДАТЕЛ/!

2) Изпрограмирах неща, които никога не съм и предполагал, че ще ми се наложи. Сложни.

3) Остригах се – почти нула номер и така смятам да е вече.

4) Започнах да нося ризи и панталони. Харесва ми, което е странно. Още по-странно е, че се чувствам странно в маратонки.

5) Измислих някои доста интересни манджици, ама за тях нататък. И без това искам да си запиша рецептите.

6) Българина е животно. Стадно. Овче. Никога не е доволен. Вечно мързелив, а иска. Никога не знае как. Нито може инак.

7) Подрастващото поколение са банда курви, пияници, наркомани, глупаци, чалгаджии. С малки изключения. Тежко ни.

8) Започнах отново да ходя на уроци по пеене.

9) Запознах се с много нови и яки хора.

10) Скоро ще настане и МОЯТ час, когато своя удар ще направя и АЗ 🙂

11) Той Ачо знае.

12) Липсват ми разни стари муцуни. И муцунки. Ама на, няма ги.

13) Опре ли до пари – приятели нямаш. Да го знаете.

14) Обивам чичо Джак.

15) Попрекалих.

О, да!